20.04.2013

Със знаме всичко е възможно

Znameto (Medium)На 20 април се навършват 137 години от избухването на Априлското въстание. Важна част от българската историята, този самостоятелен бунт, дал хиляди жертви, слага началото на една епична и титанична борба, която разтърсва целия народ. Повече от век по-късно знамето, ушито от Райна Княгиня, е най-яркият спомен за въстанието.

През пролетта на 1876 година, по Великден, учителката Райка от Панагюрище била повикана в дома, където обикновено се събирал учителският комитет. Тя останала изненадана, когато се озовала сред група младежи, които слушали пламенната реч на Бенковски, призоваваща към бунт. Неговите думи така развълнували присъстващите, че те единодушно решили след като Сърбия отвори война, което се е считало за сигурно, да се вдигнат на въстание. Байракът бил от първа необходимост за целта. Сръчността на Райка с иглата била известна из цялата страна, затова те решили именно тя избродира знамето на революцията.

Активистите на Българския революционен централен комитет подготвили въстанието само за два месеца, то не било подкрепено от нито една външна сила. Макар че трескавата подготовка правила впечатление на мюсюлманското население и на османските власти, те получили сигурна информация от Ненко Терзийски от Балдово – участник в събранието. Това предателство заставило Бенковски да обяви бунта десет дни по-рано. Така на 20 април 1876 г. въстанието избухнало в Копривщица. Още на същия ден Високата порта и турското военно министерство дават заповед за мобилизация на запаса. От 95 въстанали села и градчета, участват около 10000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Според исторически сведения жертвите са около 70000 души, сред които жени и деца.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията, които се взимат, са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници ,очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската война.