08.06.2017

Кметът Иван Алексиев сезира всички държавни институции за финансовото състояние на общинската болница и угрозата от фалит

Във връзка с взетото решение на извънредно заседание на Общински съвет Поморие, кметът Иван Алексиев изпрати писма до държавните институции, относно тежкото финансово състояние на общинските болници, включително и на МБАЛ Поморие. Писмото е адресирано до президента, до министър-председателя, до парламентарната комисия по здравеопазване и до всички парламентарно представени партии в 44-то НС,  до Българския лекарски съюз и до Сдружението на общинските болници.

Апелът, обобщен в няколко конкретни направления – националната здравна карта,  завишените стандарти и изисквания към болниците, „остарелите” клинични пътеки, наложените лимити и дискриминиращите клаузи в Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз, цели бързата и адекватна намеса на държавната власт, следвайки един от основните си приоритети – здравеопазването.

Целият текст на писмото гласи следното:

ДО

Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРОФ. НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Г-ЖА ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПК ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ В 44-то НС

ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА НА ПП ГЕРБ В 44-то НС

ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“ В 44-то НС

ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ“ В 44-то НС

ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“ В 44-то НС

ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА НА ПП ВОЛЯ В 44-то НС

Д-Р ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ

Г-Н НЕДЕЛЧО ТОТЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНСКИТЕ БОЛНИЦИ В БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Тежкото финансово състояние на общинските болници и угрозата от фалит, което ще доведе до ограничен достъп до здравни услуги на населението на редица общини, включително и на община Поморие.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, 

През последните 5-6 години се наблюдава лавинообразен процес на критично влошаване на финансовото състояние на общинските болници в България, породен от редица пропуски в здравните политики на национално ниво и/или от липса на последователни реформи и визия за развитие в тази сфера. Пряко потърпевши от този процес са местните общности /населението на една или няколко общини обслужвани от една МБАЛ/, които с годините получават все по-влошени здравни услуги или не получават изобщо такива, местните органи на управление в лицето на общинските съвети и кмет на община, които са обвинявани за тези национални политики, без те да могат да влияят директно или индиректно върху тези процеси, туристическите потоци в курортните общини, които не получават своевременно и качествено обслужване на место.

Този процес към днешна дата достига своята кулминационна точка, от която следва срив в системата на общинското здравеопазване и закриване на редица общински болници по финансови причини. Финансовият колапс на общинските болници, обаче не е основната причина, а следствие от редица грешни политики в здравеопазването и по-точно в общинското здравеопазване, без да бъдем изчерпателни ще маркираме някои от тези първопричини:

Национална здравна карта – това е документът, с който се осъществява националната и регионална здравна политика, с който се идентифицират и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ на териториален принцип /регл. Глава шеста от Закона за лечебните заведения/ – основните пропуски при съставяне на този стратегически документ е допускането на субективизъм при изготвянето и планирането на териториален принцип, допускането на лобизъм в полза на големите здравни заведения и частни здравни заведения, като във времето се допуска да се лицензират прекалено голям брой от последните, при недоказана необходимост, в резултат на което по-голяма част от паричните потоци от здравна каса се отклоняват в тези заведения за сметка на общинските здравни заведения, където започва да се генерира все по-малък паричен ресурс и съответно по-малко специалисти, по-лоша апаратура и т.н.

На следващо място идват – Завишените стандарти за 1-во ниво на компетентност на лечебните заведения – на база на тях се изискват по-голям кръг квалифицирани специалисти, по-модерна и скъпа апаратура, което от своя страна води до невъзможност на малките общински болници да плащат заплати и осигуровки на толкова много специалисти при намален обем от работа. Стига се до ефекта „мъртви души“, при който се наемат изискуемите специалисти само формално, без те да участват в лечебния процес, като им се заплащат по-ниски заплати, за да се запази формално минималния изискуем състав на специалисти в здравното заведение. По отношение на закупуваната апаратура картината става още по-трагична, много от заведенията изобщо не могат да купят такива, както и не могат да поддържат старите, купуват се стари и морално остарели апарати, за да се спази формално изискването за наличие на такива в здравното заведение. Всичко това води до катастрофално влошаване на обема и качеството на предоставяните здравни услуги от общинските здравни заведения и съответно до отлив на пациенти в полза на големите здравни заведения. Стига се до момента, когато заплащаните от здравна каса суми по пътеки не стигат, за да се изплатят само заплати и осигуровки на персонала, без да се коментират другите режийни разноски.

Остарели /атавистични/ клинични пътеки –   в настоящия си вид клиничните пътеки от  1-во ниво на компетентност са изчислени при пазарните условия от 2007 г., при МРЗ 180 лв. и в този си вид те не възстановяват реалните разходи за труд, медикаменти, процедури, апартура и т.н. Следва не само да се предприемат спешни мерки за актуализация на цените, но и да се прецизират дейностите в тях, така че те да са приложими за по-ограничен брой диагнози и дейности, които могат да се предоставят  от общинските болници твърде успешно, сега формално това се осуетява.

Наложените лимити в договорите със Здравна каса – Лечебните заведения разполагат с определени средства, в рамките на които трябва да работят. Ако ги надвишат, те имат право да дадат заявка до съответните регионални каси за корекции. От там пък предложенията  отиват в Надзорния съвет на фонда. Ако той ги одобри, болниците ще получат повече пари. Този механизъм обаче не води до добри резултати, защото някои лечебни заведения се възползват от него, а други не. Освен това никога няма сигурност кои заявки ще бъдат одобрени в Надзрония съвет. Така се създава предпоставка за нелоялна конкуренция. Към днешна дата, от началото на годината, редица общински болнични заведения имат неизплатени надлимитни средства в размери от 60 хил. лв. до над 100 хил. лв. всяка, което е месечната им заработка. Лишавайки се от тези средства те не могат да платят заплати и осигуровки и задлъжняват към доставчици. Става така, че те на свой ред, за да са финасово стабилни следва да въведат лимити за заболяване – по видове и по брой на територията и населението което обслужват. Това звучи абсурдно в 21-ви век.

Редица санкциониращи и дискриминиращи клаузи в НРД – като невъзможност на общинските болнични заведения да сключат договор със здравна каса за специализирани медико-диагностични изследвания /клинична лаборатория/ за доболнична помощ, ако на територията на общината има регистрирано заведение за извънболнична помощ, сключило договор с НЗОК – чл.14, ал.1, т.1 и т.2 от НРД-2017. От каквито и съображения да е изтъкано подобно императивно съглашение /защото е между НЗОК и лекарското съсловие/, то и с невъоръжено око се вижда, че въвежда монопол в тази дейност, а монополът при разход на публични средства не е добра практика. Същото е положението и с болничните аптеки, които не могат да работят с външни клиенти и не могат да кумулират допълнителни средства за заведението, и с физиотерапията, и ред други.

Чрез НРД се разпределят близо 3 млд. лв., средства на данъкоплатците, в една монополна, неконкурентна среда, без конкурс или прилагане на ЗОП (случайно или не този закон се заобикаля и то чрез договор, който дори не е подзаконов нормативен акт, а е споразумение между две заинтересовани страни). Тазгодишният рамков договор е сключен на 28.02.2017 г., като в него е записано, че всички клаузи в този рамков договор са в съответствие с действащото българско законодателство и законите в дейността на здравеопазването, което всъщност се оказва невярно. В чл.2, т.2 от НРД е записано, че задължение на здравноосигурителната каса е да осигури равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при условията и реда на рамковия договор, а не при условията и реда на Закона за лечебните заведения, според който лечебните заведения са равнопоставени, независимо от собствеността им (чл. 4, ал. 2 от ЗЛЗ).

В заключение, на вниманието на законодателя добавям, че дискриминация има и по отношение на вида болнично заведение – дали е доболнично или е болнично. Защото болничните ги третират по един начин – те не могат да извършват друга търговска дейност, не могат да имат лаборатория, не могат да имат аптека, а доболничните – могат. Освен всичко, болничните заведения имат и лимити при подписване на договор със Здравната каса. Като пример: Ако общинската болница в Поморие изработва 100 хил. лв. на месец, Здравната каса й плаща 80 хил. лв. Зад останалите 20 хил. лв. стоят лекарства, работно време, осигуровки, храна, инвентар…стои всичко. Който и какъвто и да е управителят на тази болница, тя няма как да има положителен месечен баланс, а разходите и дълговете се трупат ежедневно.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Оставам уверен в бързата и адекватна намеса на държавата, следвайки един от основните си приоритети – здравеопазването.

Настоящото писмо е изпратено до всички институции в изпълнение на Решение № 26/30.05.2017 г. на Общински съвет Поморие.

С уважение, 

ИВАН АЛЕКСИЕВ
КМЕТ НА ОБЩИНА ПОМОРИЕ