27.09.2010

История на Поморие

ИСТОРИЯ НА ГРАД ПОМОРИЕ

АНХИАЛО
Кога точно е основано Поморие засега е трудно да се установи. Откритите преди няколко години останки от древно селище (3100 г.) са наводнени и е трудно да бъдат изследвани. Има писмени данни, че в средата на VІ в.пр.Хр. аполонци изграждат на северния край на Бургаския залив фруриона Анхиалос.

Точното местонахождение на тази крепост засега не е установено, но се налага хипотезата, че тя е била разположена в морето североизточно от днешния град в район, наречен гремизма (руина).

Стратегическото разположение на полуострова в центъра на големия Бургаски залив определя и неговата по-нататъшна съдба.      В периода І в.пр.Хр. – І в. От Хр. Анхиало вече е център на стратегия (област) в Одриското царство.

С превръщането на Тракия в римска провинция започва периода на най-голям разцвет на Поморие. В местността Палеокастро (стара крепост) се изгражда един от най-големите по територия антични градове по нашите земи под името Улпианон Анхиалеон.

Главно военно и търговско пристанище на западното Черноморско крайбрежие, Поморие по думите на Амиан Мерцелин е “Велик град”. Въпреки многобройните нападения на варварски племена, градът успява да задържи своето първенствуващо положение до 740 г. от Хр., когато вследствие на природен катаклизъм е разрушен и днес неговите останки се намират под морското ниво.

При възстановяването му градът е изграден върху терен, на който и днес се намира старата градска част.      През цялото Средновековие Поморие запазва своето положение като главен транспортен търговски и военен център на Причерноморска Тракия. Това е и причината градът да стане “ябълката на раздора” между България и Ромейската империя. Вследствие на редица военни операции по суша и море, най-известната от които е битката при река Ахело от август 917 година, при която армията на ромеите е унищожена от войските на Симеон Велики, градът е ту в пределите на България, ту на Ромейската империя.

Анхиало е един от последните градове на Балканския полуостров, завладени от турците.      Производството и търговията със зърно, вина, риба, дървен материал и други земеделски произведения, които имат главно значение за просперитета на града, постепенно се изместват от един непознат до Х в. от Хр. поминък – солодобива.      В периода ХV – ХІХ в. Анхиало е един от двата най-големи солодобивни центрове в Османската империя (другият е Солун).

Въпреки общия упадък на черноморските градове по време на турското робство, при Освобождението Анхиало все още е главен град на Причерноморска Тракия. Редица обективни и субективни причини обаче довеждат до неговия упадък. Построяването на първото съвременно пристанище в съседния Бургас, както и опожаряването на Поморие, са главните от тях. На 30 юли 1906 година Анхиало е в руини.

Градът много трудно се възстановява, но не и неговия неповторим облик на прекрасен град с “дървени къщя, сгушени на едно голо бърдо” (А. Страшимиров, 1901 г.). През 1934 г. Анхиало е преименувано на Поморие. До наши дни градът се развива като важен производител на сол, вина и други земеделски произведения, основен републикански център за балнео и морелечение.      Общинският музей и галерия са разположени в основно реконструираната сграда на някогашната “изгоряла гимназия” (паметник на архитектурата).

Обособени са раздели праистория, античност, средновековие, подводна археология, монетна зала. Галерията разполага със собствен картинен фонд, предимно маринистка, организират се множество изложби.

 

Работното време на всички музейни обекти може да видите ТУК.